"Когато те срещнах, земята бе студена и снежна.
Ти ме целуна и устните ти
разпукаха облаците на тъгата ми.
Ти си тръгваш сега, а небето плаче.
Говореше ми за любов и нежност
и аз започнах да вярвам в живота.
Не плача - загубих сърцето си.
Думите вече нямат смисъл.
Вървя под плачещото небе
и търся себе си..."
|
|
||
|
@@CONTENT@@
|
|
