Полагането на
толкова труд и познания за да определим майчините семейства и да оставим
подбора на бащините на случайността, си е чисто губене на време. Какви
възможности имаме?
Най-сигурното е инструменталното осеменяване, но за него, в масовото пчеларсто
още е рано да се говори.
Осигурявяне на пространствена изолация? Чиста проба вятър и мъгла. Майките
летят на брачен полет до 5, 7 , понякога и повече км. от пчелина си
(Станимирович и съавт.2000). При търтеите обсегът е двойно по-голям- до 10-15км
(Кулинчевич 1991). Според Станимирович и съавт.(2000) те, в любовния си
стремеж, могат да прехвърлят дори планински масиви с височина 1000м.
Следователно пространствена изолация (дори от 10 км) не гарантира контролирано
оплождане.
Далеч по-ефективно е тя да се съчетава с методът за
съешаване в не типичните за брачен летеж часове. Препоръчваният часови диапазон
е между 17 и 19 часа (по лятно часово време). Тогава се освобождават
едновременно неоплодените майките и търтеите от бащините семейства.
Това, по мое скромно мнение е минимума от селекционни показатели за определяне
на родителски семейства и технологичните мерки, които могат да дадат реален
селекционен резултат за обозрим период от време, срещу минимални усилия от
страна на пчеларя.
Трябва да се има в пред вид, че за 10 майки се предвижда поне по 1 бащино семейство. В природата индивидите „мислят” за размножаване тогава, когато са здрави, жизнени и благоденстващи. Пчелите не правят изключение- те започват да отглеждат търтеи едва тогава, когато са силни и запасени с храна. За това, бащините семейства също трябва да бъдат подсилвани, да са с нормални запаси- 5-8 кг мед и непременно да имат на разположение изобилие от прашец в гнездото. Това е наложително, защото в противен случай майките не снасят търтеви яйца, а при недостиг на прашец, първо страда търтевото пило
Познати са три основни методи за производство на майки. Това са естествени, полупромишлени и промишлени. В настоящата статия ще се спрем по-подробно на естествените. Те са и най-достъпни за пчеларите-любители. Към тях се отнасят самосмяната, чрез използване на роевия инстинкт и получаване на майки от осиротено семейство. Отглеждане на майки от самосмяна.
Ако се налага да се произведат ранни търтеи, когато майките не снасят неоплодени яйца, се прибягва до една хитрост. На кафява пита се изрязват шахматно „прозорчета” и в тях се поставят парчета от търтева пита със същите размери. С такива сиропирани пити се разширява гнездото на бащиното семейство. Така майката, набрала „скорост” да снася оплодени яйца, периодично попада на участъци с широки килийки и по „инерция” снася и там , но вече неоплодени яйца, въпреки „нагласата”си.
Най-сигурното средство е чрез предизвикване на физиологична изтощеност на майката (В. Величков, 1989). Това се постига, като на семейството още от пролетта се помага в развитието му- подсилване с люпещо се пило и редовно подхранване. Когато то стане силно и е вече с много, и млади пчели, пчеларя трябва да започне да го „краде”, според израза на търговищките пчелари (по кака ви Катя, 2007), т.е. да му се отнемат пити с пило, най-вече запечатано и на тяхно място да се поставят празни пити. Смисъла на това е, да се осигурява на майката постоянно благоприятни уславия за снасяне, в случая- свободно пространство. Такава майка развива силна яйценосност за около месец от началото на стимулирането, след което извеведнаж „грохва”. Пчелите усещат това и състояние и до втората, най-много третата новопоставени пити, вече са заложили маточници. Те обикновено са два –три, рядко до пет , но на два етапа.
Незрялите маточници много лесно се повреждат при манипулирането - от по-ниската температура, от самото тръскане и особено от обръщането. Това трайно уврежда качеството на бъдещите майки. Най-добре е маточниците да се извадят от кошера на шестия ден от запечатването. Тогава са изминали 14 дена от снасянето на яйцето, какавидирането е преминало, майката вече е напълно оформена и е започнала да потъмнява. Маточника е добре да се изреже с част от питата, за да може да се закрепи по-лесно при придаването му, чрез заострена клечица или просто с някой трън. Като се вземе първата партида маточници, майката снася отново яйца в основи на маточници и започва отглеждането на втора партида. При този метод се използва и третата, като от нея трябва да се остави един маточник за да смени старата майка. Предизвикването на самосмяната дава най-добри резултати когато тя започне през втората половина на април- по време на пълния цъфтеж на ябълките. Тогава има достатъчно време да се
използват и трите партиди маточници и самосмяната рядко прераства в роево състояние, каквото се случва, ако тя стане през втората половинта на май или през юни. Ако в кошер открием повече маточници- 7-8-10, може да мислим за прерастване на самосмяната в роене. Това може да се изясни по вида на маточниците. Ако те са побелели (по-старите пчелари ги наричат „посребрени”) и ако са с гравирани малки шестоъгълни килийки по тях, то те са класически маточници за самосмяна ( виж началната страница на в. „Пчели”). Ако обаче са тъмни на цвят и гравировката е слабо изразена, по всяка вероятност се касае за роеви маточници. Тогава изрязваме всички маточници и благославяме момента, в който сме подрязали крилата на старата майка, (за да не избяга роят). По този начин може да се получат до 5 елитни майки и ако са необходими повече, трябва да се заложат няколко семейства със стари майки, или да се използва някой от следващите методи.
Н.с. д-р Пламен Христов
ИЖН-Костинброд, база „Дебелец”
